МЕТРОПО̀ЛИЯ ж. 1. Ист. В древна Гърция — град държава по отношение на основана от него колония.
2. Главен или престолен град, седалище на политическата власт. Между някогашното шогунско селище Йедо и днешната метрополия на империята [Япония] не съществува особена прилика, макар че и досега в Токио няма канализация и повечето негови къщи напомнят първобитните жилища на Токугавската епоха. Св. Минков, Избр. пр, 399. Литературното развитие на Аржентина е във връзка с развитието на един голям център, какъвто е Буенос Айрес. Той е метрополия не само на Аржентина, но и на цяла Южна Америка. Б. Шивачев, Съч. I, 180.
3. Държава, владееща и експлоатираща колония. Ограбването на колониите и грамадните доходи от търговията по всички океани и морета, включително и търговията с роби от Африка за Америка .., са довели до натрупване на значителни капитали в метрополията [Великобритания]. М. Бичев, АНВ, 551-552. Ще бъдат предприети незабавно преговори с представители на френските отвъдморски владения за уреждането на новосъздадения политически статут между метрополията и владенията. ВН, 1958, бр. 2103, 3. Соединени Щатове са станали от напрежните английски колонии, които вдигнали глава в 1775 лето срещу метрополията си. Тяхната независимост определили в 1789 лето. Ив. Богоров, ВГД (превод), 296.
— От гр. μητρόπολις. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843.