МЀТЪРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от метър1 (във 2 знач.). Младши лейтенантът извади от джоба на шинела си сгъваемо металическо метърче, което се проточи като змийче, и започна внимателно да измерва отпечатъците. Б. Несторов, СР, 107.


Източник: Речник на българския език (онлайн)