МЕХАНИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до подхода на механицизма към природните и обществените явления; механически. Не бива да ни учудва фактът, че физиците, .., просто са вярвали в съществуването на измислен от тях обект. Това се дължи на тогавашния метафизичен и механистичен начин на мислене. Л. Митрани и др., ЗМ, 34. След тридесет и три години пред съда на инквизицията се изправя беловласият старец, .. — великият Галилео Галилей. Той създава нова механика, която насочва научната мисъл към механистичното разбиране на явленията. Б. Илиева, КХСН, 28. Учението на Вирхов разглежда организма откъснат от средата и не взима предвид неговото историческо развитие. Поради това то е механистично и не може да разкрие естествените закономерности, които създават организма и ръководят неговия живот. ОБиол., Х кл., 13.
◊ Механистичен материализъм. Филос. Механицизъм, механически материализъм.
— От фр. mécanistique.