МЕХАНИЦЍЗЪМ, мн. няма, м. Философско учение, възникнало през ХVII-ХVIII в., което обяснява развитието на природата и обществото чрез законите на механичното движение на материята; механистичен материализъм. Енгелс посочва, че животът като начин на съществуване на белтъчните тела е резултат от развитието на материята .. С това Енгелс отрича механицизма, който свежда живота до чисто физико-химични процеси. ОБиол. Х кл., 123. Ако приемем, че е възможно навлизането на техниката и механизмите в човешката и животинската биология, не се ли стига в някои случаи до груб механицизъм. Ц. Цанев и др., ЧП, 6. От името на научната философия беше обявена война на забележителните постижения на съвременната физика, генетика .. и проявен особен афинитет към ненаучното и ретроградното, към механицизма, солипсизма, мистиката. НК, 1989, бр. 36, 5.