МЕХТЀН м. Диал. Горна вълнена женска дреха, направена от аба. Седнала е Мара летен ден в градина, / под цървен трандафял да си везе Мара / белия си хустан, синия си мехтен. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)