МЀХЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мех. Милка граби и натуря на огъня .., тя приклекна и задуха. На очите ѝ залютя. Нямат ли тия хора някакво мехче? Ст. Даскалов, СД, 217. Храстите ставаха все по-живописни и разнообразни. На красиви гердани по тях се спущаха пълзящи растения, цъфнали на фунийки, с увиснали мехчета с канелен цвят. Гр. Угаров, ПЗС, 204.