МЀЧА, -еш и -иш, мин. св. -ех и -их, несв., непрех. Диал. 1. За котка — мяуча. Един друг глас, .., се присъедини към концерта. — Прссс! — каза Селямсъзът, като се извърна към Варлаамовата котка. Но котката пак мечеше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15. Тя [котката] начева да мечи и да врещи, а той [маймунът] си гледа работата, ту я брасни, ту я боде, ту стриже, изпрерязва я навред. П. Берон, БРП, 96.
2. За коза — издавам характерен пресеклив глас ме-ме. Брат му хвана козата за единия рог и я повлече след себе си. Тя се размечи като дива и в гласа ѝ Минчо дочу болката на пеленаче. След нея започна да мечи и козелът. Вл. Зарев, С, 65.
3. Прен. Разг. Говоря много тихо.