МЀЧЀ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от мечка и от мечок. — Какво искаш да ти донесе татко от гората? Заек? Лисица? Вълк? — Искам живо мече, татко. Д. Калфов, Избр. разк., 199. — Сторете ни път, бе, стига сте го зяпали: не е мече, ами човече! — засмя се тя, отстрани децата от стълбата и въведе майката и детето. Г. Райчев, ЗК, 136.
2. Малкото на мечка. Далеко в Балкана има тъмна пещера .. В тая пещера живееше рунтава мечка. Тя имаше синче — палаво мече. Ем. Станев, ГЧ, 3-4. Баба Меца клекнала до меда и рекла: — Аз ще вардя гърнето, а ти, Ежко, тичай да повикаш моите мечета да похапнат и те от медеца. Ран Босилек, ВП, 76.
3. Играчка, изобразяваща мечка. Децата се спират в захлас пред побелелия Дядо Мраз, нарамил пълен кош с подаръци, пред куклите, зайчетата, мечетата, дървените играчки. ВН, 1953, бр. 307, 1. Той погледна една увеличена снимка, поставена в рамка на стената: момиченце, прегърнало мечето си. Л. Галина, Л, 30.
◊ Не ми трябва от мече кече. Диал. Не искам да се захвана с нещо, което може да ми донесе неприятности, от което може да си изпатя.
МЀЧЀ2 ср. Ролкова въртяща се мъхеста четка за боядисване на плоскости и стени.