МЕЧЕНО̀СЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Мечоносец1. Насила покръстил язичниците и като нарядил военно духовно братство под имя бояре с меч или меченосци, оздравил властта на немците. ВИ, 114. Тоя немски орден ся бил повече от 50 год. с прусите, а най-после ся съединил с ордена на меченосците и тъй наедно покорили Прусия. Г. Йошев, КВИ (превод), 236.