МЕЧЕТЍНА ж. Диал. Мечешка кожа. Леле мале, леле мила мале, / каков дервиш на порти ни чука! / На глава му цала мечетина, / на гърбина цала вучетина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 41. // Епитет на дреха, шапка, направена от мечешка кожа. Та се Милош лепо пременило: .. загърна си кожух мечетина, / па си тури капа влчетина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 43. Па пойдоа китени сватове. / Преличи се свойго сестричнико: / облекъл е сура гунетина, / препаса се с цръна попражина, / тури капа, капа мечетина. Нар. пес., СбНУ ХL, 389.