МЕЧЍЦА ж. Диал. Умал. от меч; кама. Войниците бяха въоръжени само с дълги мечове и с мечици, които носеха отзад, напреко на кръста. Д. Талев, С II, 220. Но когато Побит каза, че няма да застане против царството ни и си отиде, един от ромеите излезе веднага подире му и .. на другата сутрин го намериха убит на улицата .. промушен с мечица. Д. Талев, С II, 83.