МЕЧКА̀РИН, мн. мечка̀ри, м. Простонар. Мечкар. През Яница в средата на зимата минал мечкарин, който приличал на Михо; хлапето обикнало циганина и заскитало с него из юга. Д. Вълев, Ж, 46.
