МЕЧКА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Постройка или помещение за мечки, обикн. в зоологическа градина. Единствен спокоен зрител на тая картина бе другарят Досев .. Пред него с цялата си сериозност беше изникнал нов проблем проблемът за мечкарник. Къде щяха да нощуват тия зверове? Хр. Пелитев, ХО, 29-30. Донесе едро черно мече .. Тикнаха го в новия мечкарник. Ламар, ГМ, 8.

2. Местност в планина, където се срещат мечки. През тази местност рядко преминават хора, защото тя е известна като мечкарник.


Източник: Речник на българския език (онлайн)