МЕЧТА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, мъж, който е склонен да мечтае, който често се отдава на мечти. Истинският автор на приказки е в същината си мечтател, защото чрез приказките той се устремява към едно по-хубаво бъдеще. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Колко мечтатели през хубавите нощи вдигат печални и учудени погледи към нея [луната], колко астрономически тръби я стрелят с проницателните си мъртви стъклени очи! Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Мечтите, които са го [Раковски] вълнували през целия му живот, ще се осъществят ли някога или ще останат вечно един сън, за който ще мислят и милеят само мечтателите като него ? Κ. Величков, ПССъч. VIII, 6. Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен, / Раковски, ти дремеш под бурена гъст, / из който поглежда полусчупен кръст. Ив. Вазов, Съч. I, 194. // Човек, който прекомерно се отдава на мечти, отдалечаващи го от действителността; фантазьор. — А пък си все същият. Все тъй сантиментален, мечтател такъв. Сигурно още пишеш стихове! Й. Йовков, Разк. I, 166. Мечтател, идеалист, ветреник — той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.