МЕША̀ВИНА ж. Остар. и диал. Мешава (в 1 знач.). — Разгеле, Дончо, господ те праща! — го посрещна тате .. — Господ няма мешавина в моята съдба, ами горският ме е нещо заял и затова съм дошел в Стипоне — дело имам. Г. Белев, ПЕМ, 75. — Ама като никой не признава, ние ще държим председателя. — Ама той няма мешавина в тая работа, човекът. Ст. Даскалов, СЛ, 470. И като седеше той на судилището, прати му хабер жената му и говореше: немай никаква мешавина с тоя праведник. Н. Рилски, НЗ (превод), 62.