МЀШАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от мешам като прил. 1. Разг. Обикн. за ястие, продукти — който е приготвен чрез смесване на различни съставки; смесен. По рафтовете пак се мъдреха габровски похлупаци и гаванки за мешана сол и пиперец с нарисувани цветчета по тях. П. Михайлов, МП, 33-34. — Овая година, сину, / върла йе скапия: / мешаното брашно, сину, / сто пари оката. СбНУ ХI, 59. Мешана туршия. Мешана салата. Мешана скара.
2. Диал. За китка — който е направен от различни цветя; пъстър. — Тодоро, моя изгоро, / кой че на майкя да пее / и у градина да бере, / мешана китка да вие. Нар. пес., СбВСтТ, 158. Я ке никнам секакво цвеке, / направи ме китка мешана / и раздай ме по момите. Нар. пес., СбНУ Х, 35.
3. Като същ. мешана ж. Разг. а) Салата от различни зеленчуци, домати, краставици и др. — Христо, донеси две големи сливови и кажи на Иван да направи една мешана, ама му кажи, че е за мен! Тарас, ТМ, 72. б) Скара от печено месо (шишче, кебапче или кюфте и др.). Те предпочитаха представленията в театъра на Бибиш ага или спокойно да си пият бирата и да ядат вкусни кебапчета и мешани в пивница „Червен рак“. Д. Спространов, С, 152. мешано ср. Остар. Нарязани парчета от различни пресни колбаси. Страшимиров ни покани, .., да отидем у тях: ще вечеряме с чай и ще поприказваме. Той носеше от колбасницата „мешано“ — това бе вечерята. К. Константинов, ППГ, 147. Тя се нахрани с хляба и мешаното, които Иван бе донесъл снощи, и седна върху леглото срещу прозореца. А. Наковски, МПП, 28.