МЀШАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мѐша и от меша се; месене, смесване.
МЕША̀НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от меша̀ и от меша се; биене, мешинене.
МЀШАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. 1. Отгл. същ. от мешам и от мешам се. Възпоминанието за Николовото метежно поведение против началството му и мешането му в политиката и сега го ядосваше. Ив. Вазов, Съч. VII, 104. Като видох, че от зло по̀ на зло върви, а я му викнах: .. — Ти виждал ли си у очи агата? Ортак ли си с него? Какви мешания имаш ти у моя мулк [мюлк]? М. Георгиев, Избр. разк., 217. Едва днешното столетие налучи разковничето, с което да прави злато, но не с слепешко мешане всякакви нечта в гърнета и стъкленичета, както правили едно время с надежда дано ся стопят тия нечта и слеят на злато. Лет., 1874, 168.
2. Второ оране, при което почвата се размесва. Първо оране става през пролетта и се нарича трошене, месец подир което става второто оране, наречено мешане. СбНУ XLII, 166.