МЕШЍНА1 ж. Диал. 1. Кожен мях. Два дена пълзеше баща ми с биволите по пътищата, докато стигне града. Заприготвя се седмица напреж, па боб в торбата, па брашно в мешината — да си готви по пътя, като замръкне. П. Велков, СДН, 337. Дадоха им хляб изпечен преди много дни, .., и мешините, в които им сипаха виното, бяха ветхи и кръпени. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 295. И вино нямаме ни капка в мешините. Н. Бончев, Р (превод), 67. Земи ме, Радко, земи ме, душо, / че вий сте хора, хора бре богати, / .., / че вий имате .. мешина, / .. мешина пълна със сирене. Нар. пес., СбВСтТ, 864.
2. Корем, меше1. — На всичко се свиква — забележи някак присмехулно момъкът. — Само мешината да е пълна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 339. Чорбата и лютото бяха двете вълшебни средства за прокарване на хляба и за пълнене на мешината. Ив. Хаджийски, БДНН I, 129. — Фала тебе, Ян кехая, / .. / Кога беше у млад заман, / трава газех до колена, / вода газех до мешина. Нар. пес., СбНУ XLIII, 515. Сита му мешина, дълга му година. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 116. С гладна мешина дърва са не секат. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 137.
◊ Кован колан през гола мешина. Диал. Употребява се, когато някой няма нещо много необходимо и важно, а иска нещо, без което може. На гола мешина кобуре (пищоле). Диал. Подигр. Употребява се, когато някой няма най-необходимото, а иска или има нещо, без което може.
МЕШЍНА2 ж. Мешин (в 1 знач.). Капията му [на ножа] беше черна, облечена с черна .., грапава мешина, ушита със сирмяна тел. Ц. Гинчев, ГК, 381. Гуната се открехна и под кафявите ѝ вълнести краища лъсна черната мешина на силях. Д. Спространов, ОП, 272. Шалварите му са без крачоли и обшити с цял топ черен гайтан, .., а папуците му обточени отпред по ръбовете с червена мешина. П. Тодоров, Събр. пр II, 126. Държи ножчето, а не върши нищо. Мешината стои неразрязана, а той гледа през прозореца. Д. Габе, МГ, 70.