МЀШКА1 ж. Воен. Разг. Войнишка торба, в която се носят личните вещи по време на поход.
— От рус. мешок.
МЀШКА2 ж. Диал. Място. Най-после и момините родители .. се съветват каде да дадат момата и кому. — Ниа сме дъжни като баща и майкя да ѝ [на момичето] найдем добра мешка, ама нея ке слушаме повече, що ке каже тя. СбНУ VIII, 42. Юнак лежи люто ранен, / люто ранен в клето сръце, / в клето сръце на три мешки. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 67. Изкопаха си парите, / собраха ги, нафръляха, / .., / фръляха ги на три мешки: едно мешка сѐ жлътици, / на двекята межидии, / на трекята бели рубли. Нар. пес., СбНУ ХV, 41.