МЕШЛЍНА ж. Диал. 1. Мях. Ударя из него на вино като из мешлина. П. Р. Славейков, БП II, 185.

2. Корем, меше1. Сърмен колан на гола мешлина, / два мингюша на келяви уши. Л. Каравелов, Съч. VII, 48. На помен със сита мешлина не ходи. П. Р. Славейков, БП II, 291. Гладна мешлина хляб не пробира. Погов.


Източник: Речник на българския език (онлайн)