МЍВКА ж. 1. Подставка под чешма, обикн. чугунена или порцеланова, в която се стича водата, пригодена за миене; умивалник. — Донеси ми топла вода да се обръсна — каза той, като събличаше сакото си и се приготвяше да се измие на мивката. Ем. Станев, ИК III и IV, 440. Работното време беше свършило и някои от тях събличаха белите си престилки, други миеха продължително ръцете си над порцелановите мивки. Д. Ангелов, ЖС, 40. В нея [хижата] има голяма столова, .. мивки, спални помещения и тераса. М. Гловня и др., Р, 121.
2. Ламаринен съд, варел с кранче, който се пълни с вода за миене на открито. Ведена се върна от герана, напълни мивката, сложена под една дюла в малкото дворче. Ст. Марков, ДБ, 80. Той отиде до мивката, която бе окачена на крушата, запретна ръкавите си и пусна вода. И. Петров, МВ, 6. Край герана, закачена на джанката, беше тенекиената мивка. Г. Мишев, ЕП, 171.
3. Разг. Отделение в автосервиз или специално помещение за измиване на автомобили: автомивка.