МИГА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за мигане. Очите [на жабата] са големи, изпъкнали, .. Те имат два клепача и мигателна ципа, които ги предпазват от замърсяване и премахват попадналите прашинки. Зоол. VII кл, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)