МИГА̀ЧИ мн., ед. (рядко) мига̀ч. 1. Остар. и диал. Мигли. Очите ѝ [на Анка] бяха черни като две зърна череши, .., с бели като седефени люспи клепки с дълговласи гъсти тънковърхи мигачи. Ц. Гинчев, ГК, 20. На какво основание и с какво право ще насилваме онези, които са изправни към държавата? — рече Тенев и гледаше председателя под русите си мигачи. Ст. Марков, ДБ, 367-368. Падна като полумъртва, а след малко като си подигна с труд едина пръст и мя погледна: — Сестра си, рече, и ся склопиха черните ѝ мигачи. Π. Р. Славейков, ДБ (превод), 9. Много ти здраве, Пено ле, / много ти здраве от Ивана: / китчица да му накичиш / със твойта десна ръчица, / от твоите чести мигачи. Нар. пес., СбВСт, 182.
2. Остар. Клепка, клепач. Стиснатият бай Къньо, .., премигна веднъж-дваж с мъничките си очички, наполовина притулени зад мигачите, и започна да усуква. Ст. Марков, ДБ, 19. Отсреща, в ъгъла, отрупана с покривки, притворила очи, лежеше Елка и дишаше едвам. Навярно тя чу шума и полека вдигна натежали мигачи. Г. Райчев, Избр. съч. I, 152.