МЍГВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Намигване, смигване. Всичките тия християнски аази — членове — трябва пред пашата да ся смиряват като негови роби, готови да направят всичко само на едно негово мигвание. ДЗ, 1868, бр. 20, 77.
2. Миг, мигновение. Той изчете, треперащец, една къса молитва, .. Бог го чу. След няколко мигвания Боян слуша, въздържа дишанието си. Ст. Попов, У, 1871, бр. 22, 343.