МИГЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който често мига. Божекът повдигна зачервените си мигливи очи към говорещия. Ст. Загорчинов, ДП, 476. Човекът с престилката се изправи. Очите му бяха малки и мигливи, мустаците падаха надолу, криви като два сърпа. Ст. Загорчинов, ЛСС, 22. Гологлав, недвижим, бледен / пред кандилцето мигливо, / „Царственика“ си, наведен, / той пишеше мълчаливо. Ив. Вазов, Съч. IV, 153.