МЍГЧЕ, мн. -та, ср. Рядко. Умал. от миг. — Дай бързо петдесетте лева. Разбираш ли, точно днес има пазар на зайци. Ще изтичам и след мигче съм тук с първия чифт. В. Цонев, ЕВ, 36.
