МЍДЕН, -а, -о, мн. -и. 1. Който е от мида. Дойчин зарови ботушите си в пясъка, наведе се и дигна мидена черупка. К. Петканов, ЗлЗ, 219. Той ме спря и попита що нося в кърпицата си; отговорих: мидени черупки, понеже имаме урок за мидите. СбЦГМГ, 41.
2. Който е приготвен от миди (във 2 знач.). Мидите се използват и за приготвяне на мидено брашно — ценен примес към фуража на животните, особено на птиците. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 56. Мидена консерва.
3. Който е образуван от вкаменени миди. Под морската повърхност минава почти точно под екватора една гребеновидна хълмиста верига от миден варовик. ВН, 1959, бр. 2562, 4.