МЍДИ мн. Истор. Изчезнал древен народ от ирански произход, населявал иранското плато, където основал държавата Мидия (VII-VI век преди новата ера). И тогази част от тия асирийски араби, .., а както ги нарича древнята история, .., миди, побягнали оттам. Г. Кръстевич, ИБ, 475. Яфет имаше синове седм и имената беха: .. Третому Мадай — от него са миди. Хр. Павлович, Ц, 6-7.
МЍДИ неизм. прил. За дреха — който е дълъг до средата на крака. Миди полите сега са модерни.
— Англ. middy.