МИДЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Истор. Лице от древния народ миди; мидянин. Изследователите са на мнение, че в медните мини са работили мидийци — племе, известно с опитността си при обработването на металите. ВН, 1960, бр. 2860, 4. Един мидиец са възползувал от общото неудоволствие и .., завладял престола. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 135.