МЍДИЧКА ж. Умал. от мида; мидка, мидица. Калинка, тъмнооката дъщеря и сестра, която някога събираше мидички по пясъка, сега кърмеше детето си в Карнобат. Б. Априлов, КН, 55. Петьо измъкна отнякъде кофичката си, пълна с мидички. Л. Галина, Л, 126.
