МИЕЛЍН м. Анат. Смес от маслоподобни вещества, които са главна съставка на обвивката на нервите. Разсеяни в различни части на мозъка се явяват участъци, в които в началото се разпада миелинът с признаците на едно възпаление. Н. Манчева, ЛФ, 265.
— От лат. mielinum.