МИЕЛЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Анат. Който се отнася до миелин. Нервите от централен и гръбначномозъчен произход са сетивни и имат задачата да възприемат най-различни усети. Те са предимно миелинови. Ил. Петков и др., КВБ, 14. Миелинова обвивка.
