МИЖА̀, -ѝш, мин. св. -а̀x, несв., непрех. 1. Затварям или притварям очите си, обикн. поради силна светлина; жумя. След работа миньорите отиват направо нагоре. Мижат срещу светлината и бързат. Л. Михайлова, Ж, 12. Йоргов смуква с наслада и дълбоко душевно удовлетворение от цигарата си, изпусна няколко кълбета дим и ги проследи, като мижеше с дясното си око. Г. Караславов, Т, 22. Дори грамадният бухал, който всяка нощ ловеше катерици и зайци, прекара няколко дни в хралупата си, като мижеше с огнено-червените си очи и се мъчеше да се стопли. Ем. Станев, ПЕГ, 83. // Затварям очи и не гледам, докато другите се крият при играта жумичка, криеница; жумя. Това е игра на криеница. Нарича се жмичка, защото един мижи, докато другите се крият. СбНУ XLIX, 750.
2. Прен. Не обръщам внимание на това, което ме заобикаля, което става около мен, като че ли не го виждам. Не бива да мижим и да не видим что става по света. Й. Груев, КН 4 (превод), 60.
3. Прен. Разг. За лампа — светя с припламване, издавам слаба, мъждукаща светлина; мигам (в З знач.). Лампата мижи.
◊ Мижи да те лажем. Простонар. Употребява се при явно изразяване на недоверие към думите на събеседника. Сака ни се работата да е наш мурафет, ама люгето в дружеството не сет будали: во такваа бела те не влегват! .. — Мижи да те лажем! А. Страшимиров, Съч. V, 131.