МИЖЕШКО̀М нареч. Със затворени очи, без да се гледа; мижешката, жумешката, жумешком. На Гоче била по-„каба“ гайдуницата му, .., а самият той бил толкова встрастен, че когато захванел да свири, свирел мижешком и нищо не чувал. Н. Хайтов, Х, 105. Не, не... представете си двама залутани хора, които вървят мижешком по ръба на тъмна пропаст, без да подозират опасността, която ги грози. Г. Райчев, Избр. съч. II, 221. Стойко върза воловете в широкия агъл зад къщата, потупа ги галено по вратовете и заобиколи да нагледа и другия добитък. Двете крави преживяха мижешком, биволицата беше се изпънала лениво на една страна. Г. Караславов, С, 12.