МИЖИТУ̀РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Качество или проява на мижитурка; мижитурковщина, мижитурщина. Чух даже, че ме наричали подлец и мижитурка. А защо? Какво мижитурство има в това, да изкажеш личното си убеждение? Л. Дилов, Т, 144. Докато има хора, на които мижитурството е приятно, ще има и мижитурки. Й. Попов, ПЧ, 58.