МЍЖО1, -то, мн. -вци, м. Диал. Пренебр. Човек, който е с мижави очи; мижльо. Бре кьоро, бре слепчо, бре мижо! Така ли ти реко бре! Чавки акълο да ти ядат бре! .. Да не видиш, дека довечера со що децата че завия бре! СбНУ XLV, 386.
МЍЖО2, -то, мн. -вци, м. Диал. Чичо. На чардака до Хатте застана — кой мислиш? — братът на моя бубайко, мижо Селим. Тоя мижо не беше се ни женил, ни годил, че дясната му ръка бе саката. Н. Хайтов, ДР, 161. — Как ти е името, драги? — попита го Гинчев. — Ибраим Ходжов ме рукат — отговори той и още повече се усмихна. — Мижо Ибраиме, дошли сме да се запознаем, да се разговорим. Седни до нас. Б. Несторов, СР, 58.