МИЗАНТРО̀П м. Книж. Човек, който мрази хората и страни от тях; човекомразец, човеконенавистник. Противоп. филантроп, човеколюбец. Чорбаджи Йордан е нервен и сприхав по характер, мизантроп, непреклонен в омразата си към хората от народа, деспотичен към близките си. Лит. Х кл, 224. Винаги ли избягваше хората Йовков? Наистина беше затворен и мълчалив, но не бе мизантроп. СбАСЕП, 545. Дълбокото страдание от глухотата е правило Бетховена, естествено, невъздържан и избухлив и на околните той правил впечатление на мизантроп — на мразящ себеподобните си. БНТ, 1947, бр. 300-301, 3.
— От гр. μισάνθρωπος през фр. misanthrope.