МИКРОМЕТРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до микрометър и до микрометрия. Микрометърът се състои от скоба с поставена на нея пета, микрометричен винт с вретено (..) втулка, барабан, свързан неподвижно с микрометричния винт, тресчотка и стопорен пръстен. Маш. IХ кл, 87. Различават се микрометри за вътрешни измервания, .. и микрометрични дълбокомери. Ст. Михайлов и др., ГМ, 357. Обективът .. и окулярът .. тук [в лабораторния микроскоп] са монтирани в зрителна тръба тубус .., който може да се движи с помощта на микрометричните винтове. Д. Лазаров, ΟЛЕП, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)