МИКСЕДЀМ м. Мед. Вродено или придобито заболяване поради силно намалена продукция на хормони от щитовидната жлеза, което се изразява в изоставане на растежа, в психични нарушения и изменения в кожата и др. При патологични състояния функцията на тиреоидната жлеза може да бъде засилена или отслабена и във връзка с това в първия случай се развиват признаците на Базедова болест, във втория — на микседем. Л. Митова и др., ВБ, 421. Намалената функция на щитовидната жлеза при микседем води до понижение на окислителните процеси в организма, до забавяне на сърдечната дейност. М. Василев и др., ВБ, 203. Изоставането в нервно-психичното развитие при правилен режим най-често се дължи на рахит или някои вродени и придобити заболявания на нервната или ендокринната система (миотония конгенита, идиотия, токсоплазмоза, микседем и др.). К. Рашков и др., ДБ, 32. При намаляване функцията на щитовидната жлеза може да настъпи болестта микседем. При това заболяване кожата става суха, задебелена, груба, изглежда отекла. Анат. VIII кл, 128.
— От лат. myxoedema прeз фр. myxoedéme или нeм. Myxödem.