МЍЛАВО. Диал. Нареч. от милав; мило. Сега обаче, щом баба Лалка дигна очи, Атила ѝ се тъй ухили, тъй милаво осука дебел и голям мустак, щото трепна от умиление старата жена, възрадва се тя, позна сякаш тепърва рожбата си. А. Страшимиров, А, 67. Те [Стефка и Попов] бяха станали; тя се облегна на ръката му и гледаше го милаво. А. Страшимиров, Съч. I, 142.