МЍЛАВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Диал. Качество на милав. Има мъка по-сладка от радостта; има буря по-мила от тишината. Мъката по-близка надежда е тази сладост; бурята пред пролетна усмивка е тази милавост. Ив. Кирилов, Съч. II, 163. И виеше се медена песен над равните бахчийки — .. И бистрата вадичка ѝ придаваше нещо от своята милавост и свежест. Ц. Церковски, Съч. I, 63.