МИЛЕТБАШЍЯ м. Остар. 1. Народен глава, водач. Цар си Патрику думаше: / „Патрико, милетбашийо! / Яз иска войска да прата / срещу Стояна войвода / седумдесет и пет хиляди“. Нар. пес., СбБрМ, 114.
2. Църковен водач.
— От тур. millet başı.
