МИЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. (рядко) миля̀х, несв. 1. Непрех. С предл. за. Изпитвам чувство на обич, нежност към някого или нещо, което ми е мило, скъпо. — По-мил ми е моят син от другите, — .. — И аз милея за своя. Зл. Чолакова, БК, 52-53. Пропадна вече моят живот. Кому съм потребна? Кой милее за мене? Елин Пелин, Съч. III, 81. Толкова съм милял и жадувал за такова нящо, .., та сега накрай време да зема да го разтуря? Т. Влайков, Съч. II, 86. Какво му беше хрумнало на младия монах да милее и заляга за отроците. Като че на тяхна трапеза, а не на манастирска ще присяга цяла година. М. Смилова, ДСВ, 267. Пък тогаз и сам ща запея — / що мразя и за що милея! Хр. Ботев, Съч. 1950, 17. Залюбил е млади Камен / Цена хубавица, / и за Цена сѐ милее / негова душица. Ив. Вазов, Съч. IV, 5.
2. Непрех. и прех. Обръщам голямо внимание и с всички сили работя за някаква работа, дело. — Много си въобразява — каза Ваня — мисли, че само той милее за България. Г. Стаматов, Разк. I, 94. Който не е дошъл тука днес, пратил е вас. А който не е дошъл, защото не милее за народните работи, него няма и да питаме. Д. Талев, ЖС, 285. — Тъй, а? Учи го една година, а сега го пусни да върви където си ще! И ти, Андрея, уж трябва да милееш за стопанството! Готовия човек изпускаме! С. Северняк, ИРЕ, 20. Всели, боже, у сърца ни / обич към народа, / да милеем, да жалеем / правда и свобода. Π. Р. Славейков, Избр. пр I, 315.
3. Прех. и непрех. Диал. Тъгувам, жаля за някого. Милея го Милена, .., ама какво да правя? Не от добро и аз съм рекла да ида под второ венчило. Й. Йовков, ЖС, 131. — Аз не се сърдя, синко, ами ми е мъчно, дето и ти като невестината майка мислиш, че аз не милея за невястата, че не я жаля. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 260. — Прощавай, бабо, и когато дойде Стоян три пъти му кажи много здраве от мене .. Милее те, кажи, много Милена. Ив. Вазов, Съч. VII, 108. Него милее баба Димка и за него са тия нейни припадки от месец насам. Прилошее ѝ, падне и зареди през запенени уста мили думи за Димча, за ненагледния техен внук Димча. Ц. Церковски, Съч. III, 158. Сменят и началника на училището, за когото всички милеели. Ив. Унджиев, Вл, 90. „— Майно льо, стара майчице, / ако си, мамо, загина, / докога ша ма жалееш, / жалееш, мамо, милееш?“ Нар. пес., СбВСт, 374. милея се страд. и взаим. Куло и Тонко [воловете] прилепнаха, сякаш са били и пребили заедно. Даже започнаха да се лижат един друг. И мама се зарадва, като ги видя как се милеят взаимно. Г. Краев, СК, 35.