МИЛИОНЀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до милионер. Тук [в Баури] нямаше и помен от блясъка на милионерските домове, от величието на небостъргачите. Ал. Бабек, МЕ, 121. — Но коя е годеницата? .. Милионерска наследница. Имат тютюнева фабрика, вила в Чамкория, къща на „Оборище“. М. Грубешлиева, ПИУ, 236. Не че нямат, не че не искат да платят, ами ей тъй на̀ не искат да знаят. Нека се съберат, ще платят изведнъж. Милионерски обичаи, какво ще ги правиш. Й. Йовков, М, 124.


Източник: Речник на българския език (онлайн)