МИЛИО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от милион. Търговецът Спекулант Далаверов от провинциалния град Г. дойде преди няколко дни в столицата да направи някои дребни поръчки от големите фирми за някакви си две-три милиончета. Хр. Радевски, Избр. пр III, 1, 16. — Добре си услужвате вие, търговците! .. произнесе той [подпоручикът] след малко. Ние теглим каиша, а вие се побратимявате с гърците и печелите милиончета. Д. Димов, Т, 535. То хората за един синор се избиват, а на мене милончетата ми взеха, та няма да ми е тежко. Д. Кисьов, Щ, 331.


Източник: Речник на българския език (онлайн)