МИЛИЦИОНЀР м. Длъжностно лице (обикн. униформено) от редовия и сержантския състав на милицията, което изпълнява задачи по охраната на обществения ред. И докато платя и получа рестото и така нататък — чантата изчезна. Кой я задигна, как я задигна, и то така бързо, така ловко! .. Търсих, виках, тичах и за милиционер — нищо! Д. Калфов, Избр. разк., 384. Близо до паметника спретнато облечен милиционер с бели ръкавици направляваше движението. М. Марчевски, П, 88. „Телефонирайте в града!“ — .. Нека изпратят милиционери. Вие не знаете какви са хората тук. Ще ви пребият до смърт!“ А. Гуляшки, МТС, 212. На два пъти той пита постовите милиционери за улицата и най-после се озова на една права и широка улица. В. Нешков, Н, 364.