МИЛЍЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За жито и под. — който е недоузрял, който е в млечна зрялост. Той [дядо Милко] си знае. — Сега житото е още миличево, докато узрей, докато складят по ливади и сеното .. виж, подир някой ден драгоманина довел четата си. П. Тодоров, И I, 13. Още по-долу .. изничи широката сребърна лента на реката и беловаросаните прихлупени къщички на селото, разпръснато тук-там из плодородната долина, посред орешаци, .., разкопани лозя и набуяли миличеви ниви. Π. Михайлов, ПЗ, 97.