МЍЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мил. В един от класовете имаше едно особено момиченце, хубавичко, миличко, но разглезено до нетърпимост. Елин Пелин, Съч. IV, 256. Дъщеря му Наталия — тя е миличка брюнетка — си намери един прекрасен годеник. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 168. — Ох, на баба миличките! — заоглежда тя бебетата, които дали затова, че майка им ги тръсна на миндерчето, или защото бабата ги стресна с възклицанията си, врякнаха в един глас. Б. Болгар, Б, 96. От ширния прозорец едва чут глас / в душа ми тихо, сладко се разлива / кат песента на майка в нощен час, / коя детенце миличко приспива. К. Величков, ПССъч. II, 114.