МЍЛКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Мил, приятен, гальовен. Седи Святослав наред до Райна на стол, изсечен от слънов зъб, .., и ѝ дума милкави думи, а тя като зора ся изчръвила. Е. Мутева, РБЦ (превод), 179. В смъртта покой! Дали не малодушие / за него с своя милкав глас ми шъпне? Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 56.
2. Който обича да се милка; гальовен (Н. Геров, РБЯ III).