МИЛО̀ВНО нареч. Нар.-поет. С умиление, с мило, нежно чувство; милостиво, милозливо. Като спира до тяхната вратница, чичо Герган сваля манлихерата, оглежда я миловно, дига я над глава и изважда патрона. Й. Вълчев, РЗ, 44.
